България, Ботев, Бъдещето

Още от малки, незапознали се със света деца, животът ни учи да вярваме, а с това и да бъдем истински, да обичаме, да мечтаем... Животът, със своята суровост, сътворява от нас личности, дава ни корени, дава ни криле, дава ни и разум, и душа... Дава ни и шанса да използваме разума, за да се научим да летим, както и да ползваме сърцето, за да разберем къде да пуснем корените си...

И така, поколение след поколение, сърцата на много не спират да бият за едно и също късче земя - за България. Късче, за което революционери като Ботев са дали не частичка от сърцето си, а цялата си душа, обич и вярност, които ние усещаме в себе си до днес. Крилете на времето превръщат всички тези тупкащи сърца в едно цяло, в един дух, една легенда, в една надежда, в един народ. В народ, който, прекланяйки се пред героите на миналото, създава личности на настоящето, и без да подозира, укрепва здравите основи на бъдещето.

И с изминаващите дни, животът осъзнава душата и прави признания, които водят навътре към истинското и към корените... Защото дървото на живота в нашата родина е живо. За него много са се борили. Много са давали безценното, за да можем и ние днес да сплитаме ръце около ствола му и да усещаме тайната магия. Магията, която преди много години и Ботев, и Вазов, и Левски са усещали. Свято е било делото им, съкровена е била и вярата им... И не само от благодарност, не просто от срам от себе си, не и от задължение към родината, трябва да уважим делото на великите личности, а от любов. Любов, която носи със себе си всичко останало. Любов, която е признание, която е и болка, но и светлина. Любов, която е била единственият дар на хората, борили се за нашата свобода. Любов, която е карала крилете да летят все към опасността, но и все към родината. Любов, която е вземала безценното, но и безрезервно е давала...

В същата тази любов се крие и магията. Защото дишайки въздуха на Балкана, човек усеща онази истина, която разтуптява сърцето. Гледайки към високите върхове, осъзнава колко далечна е била целта и колко дълъг е бил пътят към родината.

Осъзнавайки всичко това, личността намира връзката... Онази вечната, вътрешната, съкровената връзка - между топлината на сърцето, силата на уважението, корените и свободата. Връзка, която дава увереност и дарява сила и надежда, за да може дървото на вярата да остане в България и да заразява с магията си бъдещето.

Поробена България е живяла за свободното бъдеще... и го е постигнала чрез много вяра, обич, сили и борба. Нужно би било на съвременна България да се вгледа в миналото, да усети магията на истинските легенди, да повярва в себе си и да продължи със своите свободни криле към бъдещето, където е истината и в което свети надеждата.