Реч по случай изпращането на абитуриентите, випуск 2006

24.05.2006г

За времето, което прекарах тук, определено не научих закона на Ленц, нито електролитната дисоциация, но успях да науча много по-важни уроци, които не са написани в нито един учебник, а именно: че не е важно колко си ерудиран, защото може да си изчел цялата Александрийска библиотека, но да си получил сухи знания и да си далеч от хората, може да четеш само Тери Пратчет и да си с голямо сърце, да се раздаваш и затова да си с душа, по-лека от перце. Не е важно дали ще излезеш с три или с шест, важното е да разбереш, че настъпва момент, в който дори да имаш кочани с извинителни бележки, те не те оправдават, че вече не те оценяват учителите по математика или география и че оценката ти я поставя самият живот, а той не приема извинения по уважителни причини, когато моментът за изпитване е настъпил... Образованието не свършва с взимането на една диплома, то продължава през целия живот, защото всяка една пълноценно изживяна или пропиляна секунда е ценен урок и само онзи, който е разбрал същината на ученето, може да го усвои. Тук се научава не само Питагоровата теорема и какво се отглежда в Югозападна България, тук се научава как да бъдеш по-толерантен, да уважаваш околните, да поемаш отговорност и да умееш да признаваш и поправяш грешките си. Научава се как да се раздаваш, без да искаш нищо в замяна и да обичаш, да бъдеш щастлив. Това е единственото място, където грешките не са непоправими или непростими и където някой бди над теб, за да можеш да се справиш по-лесно с всичко. Това е основателна причина да дадеш на човека до себе си уважението и любовта, които заслужава, да простиш безрезервно. Това е истинското образование. И най-хубавото е, че можеш да го практикуваш цял живот, да получиш диплома, която не може да бъде повредена, унищожена, защото ти я дава самият Живот.